Говедовъдство

Четвъртият етап 1977-1989 г. се характеризира със залагане на линейната структура на породата и завършване на породообразувателния процес с признаване на породата през 1989г. с акт на държавната комисия. Създаден е най-значимият научен продукт в историятa на станцията, порода за мляко с официално наименование Бъл-гарско Родопско говедо. Породата се отличава с дълъг срок на стопанско използване, непретенциозност към различни климатични условия и начини на отглеждане и хранене, притежава висока относителна млечност, устойчивост на респираторни и заразни заболявания. По млечност, млечно масло и млечен протеин на 100 кг. жива маса, жизнеспособност, продължителност на използване, плодовитост Българско родопско говедо няма аналог в страната. Породата и нейното елитно нуклеусово ядро, отглеждано в Опитна станция – гр. Смолян е продукт на всеотдайния труд на няколко поколения научни сътрудници, специалисти и ра-ботници, но с най-големи заслуги (признати за автори на породата ) са: 1. проф. Иван Владимиров Иванов 2. ст.н.с. Атанас Николов Василев 3. зооинж. Величка Геаргиева Марковска 4. Желязко Хубенов Сеферков 5. н.с. Пантелей Станчев Кенов 6. зооинж. Ненчо Младенов Лободов 7. Петър Христов Петров 8. проф. Никола Христев Палагачев 9. зооинж. Илия Ангелов Гегов 10. зооинж. Иванка Вутова Панчева Петият период е след 1990 г. и продължава до наши дни и е период на развитие и на усъвършенстване на Българско родопско говедо. На настоящия етап основни задачи в селекцията на Българско родопско говедо са: Прилагане на съвременни селекционни методи за усъвър-шенстване на Българската родопска порода и поддържане на вътрепородна структура; Оптимизиране на системите за производство на мляко и месо от говеда в планинските райони; Усъвършенстване и консолидиране на нуклеусовото ядро на Българската родопска порода, чрез вътрешнолинейна селекция; Освен това са извършени редица изследвания като установяване влиянието на инбридинга в/у продуктивността, изследване на полиморфните системи в млякото, изследване на мастнокиселинния състав на млякото. Извършена е фенотипна и генетична характеристика на възрастта на първо отелване и факторите влияещи върху нея, фенотипна и генетична характеристика на междуотелния период. Направена е фенотипна и генетична характеристика на млечната продуктивност за първа лактация и факторите, влияещи върху нея. Подобни проучвания са извършени за пожизнената млечна продуктивност и възрастовата динамика на млечната продук-тивност при БРГ. Извършен е анализ на генеалогичната структура на БРГ с характеристика на линиите и на основни бици на породата. В края на месец ноември 2002 г. ИПЖЗ – Троян предостави на РЦНПО – Смолян за отглеждане крави от породата Абердин – Ангус с цел изпитване на аклиматизационните способности на тези животни към условията в региона на Родопите и създаване на моделна ферма за производство на говеждо месо, което да послужи за стимулиране и подпомагане развитието на месодайното говедовъдство в региона. Моделът за създаване на такава ферма е на база на основните принципи на месодайното говедовъдство: минимални разходи за труд и капитални вложения; максимално използване на пашата и нискокачествени груби фуражи; използване на говеда от специализирани породи за месо, които са приспособени към условията на технологията за отглеждане. От ранна пролет до късна есен животните са на пасището, като телетата, които се раждат турово през март, не се отбиват и бозаят до прибирането на кравите от пасището /късна есен/. Пасището е оградено с електропастир. Животните не се подхранват с концентриран фураж, изхранват се единствено с трева, като единствената добавка е сол на буци. Използват се високопланински пасища , на връх Снежанка (Пампорово) и най-високия връх в Родопите, Перелик (2196), с нискокачествен тревостой, но трябва да се отбележи, че животните са в отлично телесно и здравословно състояние. През студените месеци (ранна пролет и късна есен) животните са на паша на по-малка надморска височина (1200 – 1500). Говедата от тази порода са много издръжливи и здрави, столетия са селекционирани в това направление и са отлично приспособени към условията на технологията за отглеждане. В началото на 80-те години на миналия век са внесени от Ка- нада, и то от район, където при минус 30 ºС животните са навън. Трябва да се отбележи, че интересът към месодайното гове- довъдство в Родопите расте поради наличието на много пусте- ещи пасища и ливади, ниските капиталовложения и наличието на добър пазар за месото от животни от специализираните месодайни породи. on the Овцевъдство page remove the video and continue with the text : През 1949 година започват първите опити за подобряване на аборигенната порода Среднородопската овца чрез кръстосването и с Карнобатската и Реплянската. Тези породи се оказват неподходящи, като породи подобрителки. От 1963 г. със Заповед на Председателя на Академията на Селскостопанските науки е сформиран научен колектив за „Създаване на нова полутънкорунна порода овце – цигайски тип за планинските райони в Южна България”. Създаването на новата порада започва чрез поглъщателно и възпроизводително кръстосване на нископродуктив ни местни овце с груба и нееднородна вълна. В началото на породообразувателния процес се използват кочове от породата „Меринофлайш” и впоследствие с цигайски кочове. Кръстосването с Цигайски кочове продължава до второ – трето поколение. Отговарящите по тип и продуктивност минават на вътрешно развъждане, а неотговарящите продължават кръстосването с цигайски кочове. Тази селекционна работа продължава 40 години като през 1990 година се признава породата „Родопски цигай”. Активно участие в създаването на породата заемат научните работници и зооинженерите работещи в КОС– ст.н.с.д-р Йордан Маринов, И. Йовков и др. Важна роля за преобразуването на овцевъдството в тези райони изиграло формиранотозаводско племенно стадо в КОС-Смолян. И сега основните разплодници подобрители се произвеждат от това чистопородно стадо.