Овцевъдство

2 През 1949 година започват първите опити за подобряване на аборигенната порода Среднородопската овца чрез кръстосването и с Карнобатската и Реплянската. Тези породи се оказват неподходящи, като породи подобрителки. От 1963 г. със Заповед на Председателя на Академията на Селскостопанските науки е сформиран научен колектив за „Създаване на нова полутънкорунна порода овце – цигайски тип за планинските райони в Южна България”. Създаването на новата порада започва чрез поглъщателно и възпроизводително кръстосване на нископродуктив ни местни овце с груба и нееднородна вълна. В началото на породообразувателния процес се използват кочове от породата „Меринофлайш” и впоследствие с цигайски кочове. Кръстосването с Цигайски кочове продължава до второ – трето поколение. Отговарящите по тип и продуктивност минават на вътрешно развъждане, а неотговарящите продължават кръстосването с цигайски кочове. Тази селекционна работа продължава 40 години като през 1990 година се признава породата „Родопски цигай”. Активно участие в създаването на породата заемат научните работници и зооинженерите работещи в КОС– ст.н.с.д-р Йордан Маринов, И. Йовков и др. Важна роля за преобразуването на овцевъдството в тези райони е изиграло формиранотозаводско племенно стадо в КОС-Смолян. И сега основните разплодници подобрители се произвеждат от това чистопородно стадо. Разпространението на създадените в него генеологични линии чрез елитни кочове в процеса на породообразувателния процес оформи относително еднородна, родственосвързана популация. Независимо от настъпилите големи промени в броя на овцете и фактически разрушената структура на стадата през последните години се провеждаше интензивна изследователска работа. Ст.н.с.д-р Кафеджиев на основание многопосочни задълбочени изследвания представя научнообосновани концепции за формиране на вътрепородна структура и система на селекция при породата Родопски цигай. В резултат на целенасочена научно-изследователска и приложна дейност са направени следните неща: Установени са оптималните хранителни дажби и годишни фуражни норми за основните възрастови групи при овцете. Разработени са специфични за района елементи от технологията за отглеждане на агнетата, шилета и овцете. Проучвани са конкретни въпроси, свързани с интензивното и пасищното угояване на агнета и шилета при условията на Средните Родопи. Изпитани различни схеми за промишлено кръстосване и са установени подходящи за района втори бащини породи за хибридизация на овцете с цел интензификация на месодобива. Извършени са проучвания върху количеството и качествата на продукцията на цигайски овце и факторите които влияят върху тях. Изследвани са млечността, съставът и свойствата на млякото, съдържанието на мастни киселини в него. На територията на станцията се отглеждат аборигенни породи за района на Родопите – Среднородопска и Каракачанска овца. Целта на развъждането на тези овце е да се съхрани генофонда чрез системна поддържаща селекция. На настоящия етап основни задачи в селекцията на овцете са: – Усъвършенстване на системата за селекция на Цигайската порода овце в Родопите. – Системи за съхранение на аборигенни породи овце в Родопите – Каракачанската и Среднородопска. – Генетика и репродукция – използване на методи за синхронизация, лапароскопия и ембриотрансфер за повишаване броя на реализираните агнета. – Системи за производство на екологична овцевъдна продукция в района на Родопите.